Току-що получих като подарък едно разкошно видео :) Първото наше видео от Гилд Уорс… Благодаря ти, me husband и честита годишнина :)
Иначе поздрав за всички с нещо гениално, което пак Ян изрови:
Random trap happy rangers, :) :) :)
Обичам те.
Темата се оказа доста коментирана, разбира се в интернет, не в традиционните медии. Много се зарадвах да видя това. Един човек се е наел да припомни на управляващите в какво се състоят задълженията им: не в умилкване пред незаконно блокиралата града мафия, а в осигуряването на ред за гражданите. Как пък един политик не намекна в изказванията си, че “протестът” е незаконен, а исканията - неоправдани! Все още ми е гнусно от проявената негодност на държавата да защити принципите на собственото си съществуване. Радвам се обаче, че има Хора, които не мълчат и не се примиряват с положението. Отговорът им бяха призивите за бойкот:
“Без бакшиш”
“Без такси”
Напълно ги подкрепям.
Мислех да пиша за шествието, организирано днес, обаче сутрешните новини ми предложиха много по-добра тема за пенявене: поредният протест на таксиметрови шофьори, които са блокирали противозаконно центъра на София и се държат да речем, хулигански, с хората, които се опитват да минат, а реакцията на МВР засега се изразява с това да прати полицаи да разтървават по-грубите схватки…
@#%& и държавата, в която живеем 
Председателят на Народното събрание излиза с реч пред депутатите, в която обяснява какво се е ангажирал да направи по проблема. Важно е да се отбележи, че Проблемът е не това, че таксиджии са блокирали столицата, а това, че тази нощ е убит един таксиджия. Междувременно хората не могат да отидат на работа или до болницата и им се пречи да свършат важни дела. Някакви жени на Орлов мост се опитали да намекнат на таксиметровите шофьори, че все пак, нали, такова, движението, като резултатът бил, че полицията се намесила да ги отърве. Тоест, полиция има, само че върши нещо друго вместо да осигурява ред. Какъв ти ред, като става въпрос за ония много специални хора, дето могат когато си поискат да блокират цялата столица и затова не е хубаво да ги ядосваме?
Аз не мога да схвана кое е това, което в момента пречи на шофьорите да си направят исканите от тях синдикат или застраховки и да спазват законите (между другото не би било лошо да почнат от оня за движение по пътищата). Какъв е освен това проблемът да си сложат преграда, която да разделя предната и задната част на автомобила и така да им осигурява сигурност (освен че трябва да се бръкнат да я платят)?
Значи, променям си реда в списъка за когато взема властта. Първи ще са таксиметровите шофьори, шофьорите от градския транспорт отиват на второ място.
А за шествието, колкото и да е странно, ми се промени мнението след като гледах сутринта по телевизията едни хора, които май искрено вярваха, че това нещо може да има някакъв положителен ефект. Досега го смятах за много голяма глупост без всякакъв смисъл освен да отвлича вниманието от истинските проблеми по този случай. Мина ми обаче мисълта, че може би това е единственият начин да се покаже на нашите политици (не на задържаните сестри, Либия, международната общност и космоса като цяло, а именно на нашите политици), че има една тълпа хора, на които им пука и които най-сетне са се сетили да искат действия и резултати. Знам, че всъщност не е така и тази тълпа хора не съществува, а е събрана изкуствено от непрестанното дуднене на наговорилите се медии, които се водят организатори - иначе щяха да се съберат много по-рано, когато бившите правителства пропускаха възможност след възможност да направят нещо по въпроса. Обаче, знае ли човек, може нещо у тия хора да се пречупи като се съберат на едно място и да се почувстват тълпа. Тълпа, която може да иска и може да действа. Политиците ни са показали, че това е единственото, което може да ги накара да се размърдат - доказаха го и тази сутрин с реакцията си към таксиметровата блокада.
Снимката говори повече от всякакво описание… Красиво и вълнуващо, поне ако сте романтици като мен. Вярвам, че това са хора, които много са се обичали… Любовта е вечна.
***
От новината на Ройтерс:
Два скелета на 5 000 до 6 000 години са открити в Италия близо до Мантуа от екип с ръководител Елена Меноти. “Находката е необикновена”, казва тя. “Досега не е откривано двойно погребение от Неолитния период, още повече на двама души, които се прегръщат - а те наистина се прегръщат.” Скелетите почти сигурно са на мъж и жена и са на млади хора, тъй като зъбите им са в много добро състояние.
Да се похваля :Р
Ей така влязохме да поцъкаме малко с me husband и се оказахме с 8000 пари по-богати. Падна се от някакъв нещастен скарабей в пустинята :)
Ужас, пак ще се зарибя…
“По сполучливия израз на нобеловия лауреат по икономика Фридрих Хайек, дискреционната парична политика може да бъде сравнена с шофьор, който веднъж прегазил пешеходец си мисли, че връщайки се на заден ход през него, ще го съживи.”
Велика мисъл :) Не намерих оригинала обаче.
Както си браузех попаднах на поредното доказателство защо японците са ненормални до степен да заслужават обожествяване.
От уикипедия:
Chindōgu (珍道具) is the Japanese art of inventing ingenious everyday gadgets that, on the face of it, seem like an ideal solution to a particular problem. However, Chindōgu has a distinctive feature: anyone actually attempting to use one of these inventions, would find that it causes so many new problems, or such significant social embarrassment, that effectively it has no utility whatsoever. Thus, Chindōgu are sometimes described as ‘unuseless’ - that is, they cannot be regarded as ‘useless’ in an absolute sense, since they do actually solve a problem; however, in practical terms, they cannot positively be called ‘useful’.
И ако се чудите защо поствам, когато нямам какво по-смислено да кажа, отговорът е: не, не се състезавам за най-скучен блог, просто имам да уча :)
Все пак ето една снимка, че да не е съвсем спам: небето над Младост :Р
Това е от вечерта на 4 януари. Много обичам да гледам небето и ме е яд, че снимката е само бледо подобие на великолепието му. Но все пак е нещо :)
Вчера ходих на разузнавателен набег до университета, нещо, което отлагах близо месец, и се оказа, че съм отишла точно навреме да хвана срока за записване :) А днес се записах за изпита. Всичко това благодарение на мъжа ми, който беше до мен и непрекъснато ми повтаряше да не се притеснявам/паникьосвам/ядосвам (Thank you me husband :) Взех си новия конспект сутринта от секретарката, която ме изгледа злобно; аз обаче не се паникьосах, а я изгледах също злобно в отговор и си отмъстих, като не й пожелах лек ден на излизане :Р Стигнала съм до извода, че университетската администрация си е школа сама по себе си, при това много важна - учи на непукизъм и ответна наглост в общуването със злобни администратори. Как ми се иска да я имах тази закалка преди години… ех.
