Доста се колебах, но да поддържам два блога едновременно изисква твърде много усилия. И така, въпреки че тук ми е по-родно и уютно, реших да се преместя - при ония двамата от блогрола. Беше ми приятно и не казвам сбогом, защото - кой знае, може пък някой ден да се върна :)

Стискам си палци. Както казаха в Lost, понякога е нужна малко надежда.

Все още ми се струва много невероятно, все едно не се е случило, а от друга страна адреналинът си отиде и се чувствам… уморена. Но и облекчена. Най-после го взех този изпит - влача го от 2003 година. И не за да бягам от казармата. Просто не се чувствах достатъчно уверена, за да се явя, и все си казвах, че имам още възможности… Е, това най-сетне свърши :) Край. Дипломирана съм (почти, остава да ми направят дипломата и да си я взема).

Ако не беше Ян, който да ме окуражава, нямаше да се справя, така че тази победа е наполовина негова. Още веднъж - благодаря ти, you rock and rule and kick ass :P

А в заглавието на поста става въпрос за ето тази тениска, за която зверски завидях на Берик през лятото:

Донякъде съжалявам, че не го докарах поне до агностицизма, но какво да се прави…

Между другото може би не е лошо да спра да спамя постове и да почета малко…  x_x

Откраднах си го от неудобно?.com

Е, не, просто са… невероятни :-)

…истинското име на Майкъл Кийтън е Майкъл Дъглас O_o

“One of the basic claims that results from public choice theory is that good government policies in a democracy are an underprovided public good, because of the rational ignorance of the voters. Each voter is faced with a tiny probability that his vote will change the result of the elections, while gathering the relevant information necessary for a well-informed voting decision requires substantial time and effort. Therefore, the rational decision for each voter is to be generally ignorant of politics and perhaps even abstain from voting. Rational choice theorists claim that this explains the gross ignorance of most citizens in modern democracies as well as low voter turnout.

While good government tends to be a pure public good for the mass of voters, there may be many interest groups that have strong incentives for lobbying the government to implement specific inefficient policies that would benefit them at the expense of the general public. For example, lobbying by the sugar manufacturers might result in an inefficient subsidy for the production of sugar, either direct or by protectionist measures. The costs of such inefficient policy are dispersed over all citizens, and therefore unnoticeable to each individual. On the other hand, the benefits are shared by a small special-interest group with a strong incentive to perpetuate the policy by further lobbying. The vast majority of voters will be unaware of the effort due to rational ignorance. Therefore, theorists expect that numerous special interests will be able to successfully lobby for various inefficient policies. In public choice theory, such scenarios of inefficient government policies are referred to as government failure — a term akin to market failure from earlier theoretical welfare economics.”

Много по-интересно е да се изследва политическият процес от икономическа гледна точка. Най-вече защото не присъстват идеологии, а се подхожда съвсем рационално откъм собствения интерес на участниците. Служба на обществото друг път…