Ghibli’s place

Моето произведение на изкуството :Р Мисля, че елхата е малка за толкова много играчки, но сърце не ми даде да оставя която и да било от тях в кутията.

“Казино Роял”, по-известен като “новият Бонд”, се оказа наистина добър филм. Не само като жанров филм, а изобщо - нещо, което не мислех, че може да се очаква. Много ми хареса :)
Даже не е работата в отделните елементи, които всичките са добри. Просто всичко си пасва и всичко е както трябва, и има стил. Има го онова прекрасно усещане, когато филмът не те разочарова нито веднъж.
Иначе, аз съм си фенка на Даниъл Крейг още от “Елизабет” и (мрете тука всички пуристи) той точно ми съответства на представата за истинския Джеймс Бонд. Всичко си му е правилно и най-вече погледът. Има излъчване човекът… Каскадите или иначе казано екшън моментите бяха оригинални, технически изпипани и най-вече идеално балансирани и вплетени в сюжета. А останалото не само пълни окото, но и предлага някакви емоции за съпреживяване (за разлика от последните няколко филма за Бонд, които се бяха превърнали в пародия). Изобщо, връщането към корените е възродило посъсипаната идея. Браво на продуцентите :)

There is something that I see
In the way you look at me
There’s a smile, there’s a truth in your eyes

But an unexpected way
On this unexpected day
Could it mean this is where I belong
It is you I have loved all along

It’s no more mystery
It is finally clear to me
You’re the home my heart searched for so long
And it is you I have loved all along

There were times I ran to hide
Afraid to show the other side
Alone in the night without you

But now I know just who you are
And I know you hold my heart
Finally this is where I belong
It is you I have loved all along

It’s no more mystery
It is finally clear to me
You’re the home my heart searched for so long
And it is you I have loved all along

Over and over
I’m filled with emotion
Your love, it rushes through my veins

And I am filled
With the sweetest devotion
As I, I look into your perfect face

It’s no more mystery
It is finally clear to me
You’re the home my heart searched for so long
And it is you I have loved
It is you I have loved
It is you I have loved all along

Вчера попаднах на един хубаво и дори професионално изглеждащ сайт, посветен на Алесандро Барико. За съжаление беше само на италиански, затова тези изводи си ги направих от външния му вид :) Стреляйки в тъмното, писах на дадения там адрес дали не биха могли да ми помогнат с някакъв начин да пиша на самия Барико, а днес в пощата ми имаше следния автоматичен отговор:

Hello,
thanks for your message, I’ll do my best to answer your mail as soon
as possible. I unfortunately have to remind you that this is not
Alessandro Baricco’s personal eMail; should you need to contact him,
please write to the following address (his publisher’s one):
….

:)
Чудя се дали да им пиша сега “благодаря за отговора” :)

Преди всичко, извинете за този пост. Вчера обаче изгубих два часа от живота си и твърде много мозъчни клетки. По принцип не бих оплювала телевизионно предаване. Направили са го хората, а ти гледай ако искаш, никой не те кара. Обаче. Това не е какво да е предаване, а Сървайвър. Онова същото страхотно и интересно предаване, дето обичам да го гледам по всяка чужда телевизия, по която го хвана. Навремето гледах “Последний герой” по руската, сега се кефя да хвана по някой епизод от американските сезони по AXN. НИКЪДЕ няма такава простотия, каквато беше българският вариант. Вчерашният двучасов финал просто преля чашата.
Начало: повторение на последните 20 минути от миналия епизод, с реклами по средата. Но ние вече сме свикнали, защото това предаване е по-разтеглено от сапунен сериал. Водещият Камен Воденичаров държи реч за новата България без комплекси, която сме открили на Карибите. Единственият ми комплекс от това, че съм българка го създават подобните изказвания, които продуцентът Слави Трифонов и сценаристът (на реалното телевизионно шоу, хехе) Росен Петров не пропускат да наблъскат във всеки епизод. Аман от тия комплексирани типове, честно.
След рекламите: Камен Воденичаров пред банката (реклама, защото ясно се вижда коя е въпросната банка), в която се съхранявала урната с последните гласове и по-важно, наградата за победителя от четвърт милион лева. “Аз никога не съм виждал четвърт милион лева накуп, а вие?”, цепи се водещият. (Ако това беше нормално цивилизовано шоу нямаше и да видим. Да сте чували за едни неща от хартия, наречени чекове?) Камен се обръща да влиза в банката, а след него тръгват две мутри - плаха надежда, че ей сега ще има физическо нападение - не, това били охранители, жалко. Кратка и жалко изкуствена сценка на диалог с банковия служител на гишето (горкия човек, дано да са му платили достатъчно) и тримата излизат триумфално от трезора. По-малко едрият охранител носи бая тежкия сандък с гласовете (между другото нашият Сървайвър е единственият, в който тотемът за неприкосновеност е 4-килограмамово дървено трупче, в другите обикновено е огърлица), а другият носи прозрачен аквариум с пачки. Представете си го, ако можете, прозрачният сандък с пачките, четвърт милион лева са това, вие виждали ли сте толкова пари накуп? Качват се в мутренски изглеждащ джип и тръгват към НДК. Понеже трябва да се пренесат тия пари в брой в аквариум, задължително е просто, движението е спряно, а джипът е обграден от полицаи на мотори. Явно развълнуван от близостта на толкова много пари и красивите мигащи сини светлини, Камен Воденичаров казва “Хубаво е да се движи човек с полицейски ескорт из София”, и за тази реплика наистина заслужава да се движи с полицейски ескорт, ама малко по-друг и не към НДК, а към районното. Има ли нещо по-просташко от това да спреш движението на целия град и хората да си чакат по спирките в дъжда (за тия в колите не говоря, те поне са на топло), за да можеш да си покажеш черния джип с колосалната сума четвърт милион в него как минава от Цариградско шосе към НДК, свивайки за по-кратко през площада на Народното събрание и катедралата Св. Александър Невски? Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже…
Нататък нещо нямам сили да разправям, но простотията си остана и се засили. Някъде около включването от Якоруда с най-известния баничар в страната реших, че спешно имам нужда от малко Chicken Invaders и нататък не слушах. Победителят в играта се подозираше отпреди седмици и стана напълно ясен с промяната на правилата на т.нар. полуфинали, когато вместо с племенен съвет се реши двамата финалисти да се излъчат с директна елиминация. Изненадващо на трениралата дълги години гимнастика Нели се падна да се състезава чрез пазене на равновесие върху греда, а на занимаващия се с бодибилдинг Ахмед - състезание за физическа сила срещу два пъти по-лекия от него Наско. Не знам дали има някакви правила, при които се преотстъпват правата за Сървайвър, но това беше гавра с принципите на състезанието, за която би трябвало на тези хора да им се отнеме правото да правят тази игра. Не знам и дали ще има втори български Сървайвър, но предпочитам да няма. Предпочитам да гледам AXN, където не се гаврят със зрителя по този начин.

Моят нов-новеничък компютър (да ми е жив и здрав) го купихме от Технополис, доста приличен за парите си Хюндаи с 3 години гаранция. До последно не вярвах, че всичко му е наред и ще тръгне, пу-пу - затова дори изпитах някакво облекчение, когато се оказа, че няма звук. Няма и това си е. Почна се с ламерските въпроси от типа “да не би да ми е намален звукът на слушалките?”, “в правилната на цвят дупка ли са включени?” и “да не би mute-то?”, последва ровене по настройките, преинсталиране на драйвери, викане на по-разбиращите от мен брат и мъж, които се заеха (независимо един от друг) с ровене в интернет за типа дъно, инсталиране на други драйвери, ровене в интернет за подобен проблем при други хора, инсталиране на още по-други драйвери, ровене из настройките на BIOS-а - можете да се досетите, всяко от тези неща без резултат. Накрая Ян ме накара да се обадя в сервиза, където занесохме машината сутринта на следващия ден, а следобеда ми се обадиха да си я взема. Какъв беше проблемът, питах. Отговориха ми:
джъмпер. (O_O)

И най-смешното е, че предварително си знаех, че ще е нещо такова. Да не беше гаранцията, щях сама да си реша проблема. Но все пак, какво са мислели като са го сглобявали тоя компютър?

Просто пробвам да постна една снимка… Гледка от Созопол, септември 2006 :)

Получи се, ура! Какъвто съм пълен ламер не го очаквах… :Р

Ето я тогава и другата, която много харесвам:

Тази снимка отговаря на представите ми за “Океан море“.
Вие търсите къде свършва морето? Аз пък търся къде започва…

И въобще тази книга трябва да се прочете, но не мога да почна да ви разказвам, защото това означава да я напиша, да, цялата да я напиша тук дума по дума, нейните прекрасни думи вместо моите неумели, защото тя е като морето, не можеш съвсем да го разкажеш, колкото и да се опитваш, но трябва да се опитваш, какво друго ти остава?