Ghibli’s place

Добре де, стига депресарски настроения и телевизионни сериали по цял ден (днес гледах 2 епизода на “Сексът и градът”, един на “Отчаяни съпруги” и един на “Съдия Ейми”, мисля, че ми стигат). Зареждам си батерията на фотоапарата и смятам да си вложа енергията в нещо по-съзидателно. Или поне смятам да сготвя онези макарони (ако се получат, ще пиша). Имам си котка за снимане, в крайна сметка. Излегнала се е на дивана и спи, днес прави това през по-голямата част от деня. Не я обвинявам, жегата е такава, че човек няма сили за нищо. За излизане навън и дума не може да става.

Иначе, имам си “Жертвоприношение” на ДВД благодарение на Ян. Няма субтитри, но не е чак такъв проблем :) Спомних си, че бях отишла на един документален филм за снимките на този последен филм на Тарковски, и си намерих поста от форума… Звуча вдъхновено. Бях забравила усещането. Тарковски е един от тези хора, които винаги ми го връщат. Бах е другият. Изобщо не се учудвам, че музиката на единия присъства във филмите на другия. И двамата са мислели едно и също.

Филмът беше този:

Режисьорът Андрей Тарковски
Regi - Andrej Tarkovskij
Швеция, 1988, 102′
Режисьор: Михаил Лешчиловски · Диктори: Брайан Кокс, Ерланд Йозефсон
Документален, шведски

Документално наблюдение, извършено в творческата лаборатория на Тарковски, по време на снимките на филма му Жертвоприношение.
А това е постът ми от тогава :)

Всъщност филмът се оказа не особено… за широка публика. Подозирам, че трябва да си фен на Тарковски все пак, за да ти мръзнат коленете и ушите два часа. Имаше някои много ценни неща, за киното по принцип и за самия Тарковски, и за “Жертвоприношение”, разбира се.

- времето се поддава на създаване. Разбира се, винаги е било ясно, но е чудесно, когато ти го кажат по този начин. Парчета реалност, които са практически вечни.
- колко мисъл има зад всичко. И случайност едновременно.
- Тарковски, когато е недоволен: “Интересно, няма нужда да обясняваш на шведи какво е цъфнало черешово дърво. И все пак те те гледат с недоумение.” Убийствена ирония, просто трябва да се види.
- кадърът с горящата къща на финала. Залогът е невероятен и… не се получава. Тарковски: “Да куда он идет, *** его мать!… (тук, трябва да отблежим, залата леко се захилва.) Идиот!” Нюквист, вече всичко е прилючило: “Това как той тича към колата не го заснехме. Камерата блокира” Тарковски: “И ми го казваш едва сега?!” После снимат пак - борбата презаснемането да се осъществи, усилията да подготвят всичко (построяват отново къщата), напрежението… И този път става както трябва.
- самият Тарковски - един такъв нервен, рязък, дори страшен, или пък отнесен…
- музиката, отново.

И други такива.

Може ли да ми каже някой защо когато реша да презирам някого или поне го определя като незаслужаващ внимание, той се оказва интересен, талантлив и като цяло не толкова лош човек? Мразя, когато става така. Хубаво е, че има поне един, за когото съм сигурна, че е гад, и той всеки път ме уверява в това - поне за него не греша.

Пак Guild Wars, какво друго :)

Вчера и днес прекарах времето си в намиране на тайнички забавления из pre-searing. Като това да убиваш мечки, за да получиш халба ейл (ей, тия ловци в гората все пак имали някакъв смисъл) или да събереш прасетата на горкия фермер срещу 25 пари. Но чаровете… За пръв път успях да премина двете групички горе на хълма и да видя какво има отвъд… Не подозирах, че е толкова огромно и толкова красиво. Цяла нова територия, специален подарък за мен :) Имах късмет с партньора - играх с един свестен рейнджър, който беше добър. А когато ме убиха, каза “do you want me to die for you” :))))))

Клипът също е важен, но не ми се регистрираше в YouTube и затова получавате само линк :)

http://youtube.com/watch?v=vYoWE-Xp1l8

You’ll rescue me, right?
In the exact same way they never did
I’ll be happy, right?
When your healing powers kick in

You’ll complete me, right?
Then my life can finally begin
I’ll be worthy, right?
Only when you realize the gem I am

But this won’t work now the way it once did
And I won’t keep it up even though I would love to
Once I know who I’m not then I’ll know who I am
But I know I won’t keep on playing the victim

These precious illusions in my head
Did not let me down when I was defenseless
And parting with them is like parting with invisible best friends

This ring will help me yet as will you knight in shining armor
This pill will help me yet as will these boys gone through like water

But this won’t work as well as the way it once did
Cause I want to decide between survival and bliss
And though I know who I’m not I still don’t know who I am
But I know I won’t keep on playing the victim

These precious illusions in my head
Did not let me down when I was a kid
And parting with them is like parting with a childhood best friend

I’ve spent so long firmly looking outside me
I’ve spent so much time living in survival mode

This won’t work now the way it once did
Cause I want to deside between servival and bliss
Now I know who I’m not
I don’t I still don’t know who I am
But I know I won’t keep on playing the victom

These precious illusions in my head
Did not let me down when I was defenseless
And parting with them is like parting with invisible best friends

These precious illusions in my head
Did not let me down when I was a kid
And parting with them is like parting with childhood best friends

Много неща се случиха, някои добри, някои - не.

На 28-ми беше връчването на дипломите на магистрите във Военна академия. Беше хубава церемония, с военна музика, речи и министър, но като се изключат двата дни строева подотовка на слънце. Изненадващо, въпреки жегата нямаше припаднали в строя. Публиката поне можеше да се отдалечи на сянка… По едно време се оттеглих в тоалетната да се наплискам с вода и установих, че 1. съм прежълтяла, 2. тоалетната има прозорец, който гледа към плаца, 3. там освен това е хладно и има чешма със студена вода. Познайте откъде догледах церемонията :) После малко снимки, малко почерпка и се прибрахме, живи и с диплома.

Абсолвентската вечер беше в ресторант “Панорама”, и се оказа най-хубавото ми прекарване на подобно събиране. Забавлявах се през цялото време, а компанията беше страхотна. Хората танцуваха, пяха, вдигаха серия от тостове… Атмосферата ми допадна много. Не усетих никакво скрито напрежение или неприязън, каквито обикновено има при събиранията на колеги, напротив, всички бяха в хубаво настроение и се усещах като на празник. Потанцувахме, снимахме се, хапнахме, имаше специална торта… Музиката беше хубава :) Изобщо - добре беше. Тръгнахме си в 2 и половина, а хората са стояли до 4 и са продължили на друго място.

А в неделя разбрахме, че в същия този петък, на 28-ми, е починал Дейвид Гемъл :( May he rest in peace.

В понеделник си купих Мартин, който видях и не можах да подмина, а Ян си купи Станек и започна да го чете. Дългът си е дълг. Поприказвахме си малко със Светла, беше приятно да си поговорим за книги. Успях почти да ни съсипя втората част от деня и приключихме вечерта с подобаващ мазохизъм - последните 2 епизода на “Анатомията на Грей”. Хубаво е да гледаш сериал, в който главната героиня страда, когато я смяташ за тъпа патка… Но ми беше жал за кучето.
Също така в понеделник ни инсталираха светофар. Истински, с червено и зелено, а не оня “бягащ пешеходец”, с който никой не се съобразяваше. Не знам защо пешеходната ни пътека беше мястото, на което винаги гледаха да ускоряват. Почти никой не спираше да направи път. Шегувахме се, че си рискуваме живота, като пресичаме, но си беше истина. Веднъж за малко да блъснат баща ми. Аз пък наскоро попаднах на кретени, които ускориха през групата малки деца и възрастни жени и на минаване изпсуваха и показаха среден пръст… защото им се наложи да намалят на пешеходната пътека, както ги задължава правилникът! И винаги се намираха такива шофьори идиоти. Колко съм ги благославяла при всяко пресичане… Много често съм си мечтала да мога да причиня повреда на някоя кола само с поглед. А сега съм ама много доволна, че пиша това в минало време.

Има и нещо неприятно тази сутрин - хакнали са сайта на хора, които са ни така да се каже колеги. Колкото и да не сме на едно мнение и дори понякога да им се смеем на идиотизма, ми е гадно от тази долна постъпка. Примитивна и равносилна на физическо напрадение. Надявам се да се съвземат и да му разберем именцето на този, който го е направил.

Инаше още нещо неприятно, което няма как да спомена, без да засегна личния живот на близки хора. Все пак ми се иска да кажа, че ми е тъжно… Но животът продължава. Вие сте от добрите, да знаете.