Ghibli’s place

Днес ми е последният работен ден на сегашната работа, а друга скоро не се предвижда. Цяла сутрин бях заета да пиша писма за довиждане и да се депресирам заради грешките, истински и въображаеми, които съм допуснала през целия си живот и в последните две години в частност. После ми се обади me husband и ме накара внезапно да осъзная, че всичко това са глупости. Сега съм щастлива просто заради неговите думи “мисли положително” и заради топлината в гласа му. Имам намерение последният ми ден да бъде най-веселият. В този ред на мисли, водката за колегите вече е осигурена :Р

Контрастът между настроенията и световъзприятието ми сега и само преди няколко минути ме накара да напиша това. За да не забравя как се чувствам в момента и да мога следващия път да убия депресията, докато е още пухкава, розовобуза и невинна.

Обичам те, me heart.

На хладилника в офиса от известно време стои следната бележка-шедьовър:

***
Уважаеми колеги,
Много ви моля да не консумирате продукти, които не са ваши. Тук се съхраняват и референтни проби, които са важни и е недопустимо тяхното ИЗЯЖДАНЕ!
Благодаря!
***

Гарантирам за достоверността на текста, а като си сваля снимките от телефона ще мога и да го покажа :)

Edit: Ето я и снимката от телефона :)

Това се оказа страхотна зарибявка. От няколко дни чета разни уеб логове, повечето на хора, които са ми напълно непознати. Парченца живот, интересни и забавни. Най-хубавите са всекидневните неща, погледнати по нов за мен начин. Или по моя, съвсем същия. Хората пишат за какво ли не - невероятно е, сякаш надниквам направо в главите им.
Бях забравила, че може така. Спомних си, че интернет може да бъде средство наистина да опознаеш някого, несравнима среда за общуване, начин да се протегнеш и да достигнеш навсякъде. Чувствам се като newbie-ентусиаст :)
Та blogger-ите са хората, които ми показаха това. Като говоря за съществото blogger нямам предвид нормален човек, който пише коментар от 5 реда със заглавие “ожених се”. (сериозно, и такъв имаше.) Имам предвид онези леко смахнати, които наистина пишат за всичко, за това какво са видели днес на улицата, какво им е минало през главата, докато са пътували към работа, споделят чудесните си идеи и нововъведения или просто неща, на които са се натъкнали, докато са ровичкали в нета. И онези, крайните, които живеят в мрежата и дори тоалетната хартия биха си купили през интернет. (thanks Morwie :Р) Всичките тези ненормални и възхитителни хора. Добре, че ги има.

Чета и инструкции за писане на уеб лог. Главното било да знаеш защо и за какво искаш да пишеш. Аз нямам никаква представа. Горките евентуални читатели :) 

*** 

Много ме уплашиха-развълнуваха-трогнаха (в този ред) коментарите на първия ми пост. Мислех, че няма да ме е грижа дали никой не чете - това си беше първоначалната идея - но ми беше много приятно, че някой е прочел и ми е оставил запис. Благодаря.

For you me love :)

Няма нищо по-шизофренично от това да си направя уеб лог, който не искам да бъде четен, изобщо, от никого.  

Но може да се окаже забавно.